В Града на Калинките
Далече , в мекия опален блясък на нощта , където се пресичаха всички светлинки се издигаше Града на калинките. Кръчма висеше над кръчма, бар се кокореше до бар, механа се давеше до механа. Дамаджаните като огромни печурки се пукаха по шевовете. На масите се чуваше звънът на бутилките, които дрънчаха като кутии.
По цял ден се чуваха реплики като:
-Бива си я, топи се като мед. Пари като огън. Замая ми главата.
- Ракията е хубава, ама мастиката е друго нещо.
-Аз пък на коняче и биричка съм.
Разговорът водеха три мъжки калинки. Първата бе дебела и едра, космата като попово прасе. Крилцата и имаха карминен цвят. Устните и бяха безформени и големи, а пипалата и се бяха накъдрили като фризирани. Тя беше с бинтована ръка. Почитателка на ракията, тази калинка, бе затънала в дългове до шия.
-Момчета, записах се в Дружеството на Активните алкохолици. Заради принос към Дружеството, всеки месец, ще получавам по каса ракия. Моят девиз е:
Не изтрезнявай!
-Аз пък след като си пропих пенсията , ипотекирах къщата, ремонтирам бабата и и вземам пенсията, но пак парите ми не стигат. Какво да правя? Туй Дружество за всички ли е? – попита една слаба, лилава като хризантема калинка. Носът и разположен в средата на лицето бе червен като чушка.
- Момчета, аз пък сам си варя алкохол и винце си правя, ма на, малко е, не стига – каза третата калинка.
Беше още млада, в разцвета на силите си, а очите и бяха червени като копчета.
- А бе, ще ти дойдем на гости, да ти опитаме производството – викнаха двете калинки и се качиха на калинкомобила му.
Докато вървяха по асфалтираните пътища , щяха да сгазят някаква калинка , която също беше пияна. Катаджията , размахваше потник вместо палка. Някакъв пиян велосипедист караше на зиг -заг.
Тъкмо завиваха , когато на пътя им се изпречиха, четиримата ученици, нашите
малки пътешественици. Объркали местонахождението си, те гледаха картата и се чудеха къде се намират. Тогава ненадейно налетяха на калинкомобила. Преди обаче да бъдат прегазени се чу свистене. Калинките спукаха гума. Активният алкохолик слезе и се разкрещя:
- Какво се шляете тука, ние работа вършим?! Защо не сте на училище?
Той ги взе за калинкоученици, затова беше така строг. Понечи да седне, но залитна.
- Господине, искам да попитам вярно ли е, че сме в Града на Калинките?
Аз името си не помня, пък вие ме питате такъв сложен въпрос. Ей, Калинкос - Младши, тук Градът на Калинките ли е?
- Тъй вярно, Чашкодружке - отвърна калинката, у която се бяха си самопоканили.
Галин свидетелствува на калинките:
- Бог ви обича. Той иска да ви освободи от алкохола. Той умря на кръста за
Вас, да ви избави от грях. Вземете това евангелие, подарявам ви го.
Светият дух слезе над тях.
- Момче, покайвам се, че набих бабата .Майка ми беше вярваща – набожно проплакавъзрастната калинка. Дано Спасителят ми прости, вече редовно ще ходя на църква. Ела, помогни за калинкомобила, че нещо загазихме.
- Децата се наредиха зад превозното средство и започнаха да го бутат. Калинкомобилът изсвистя. След малко гумата беше сменена. Всички заедно
се качиха в калинкомобила. Той полетя шеметно напред. Караха близо час.
Стигнаха пред една голяма масловка със синя синя трева наоколо. Храстите бяха розови, а ягодите, които зрееха по тях – оранжеви и големи като котешки
глави. Като пинг-понг подскачаха малки птички със зелени крилца. Шофьорът
изсвири с клаксон. Вратата се отвори, появи се руса калинка.
- Калинкус, гости ли си довел? Заповядайте , влезте.
Стаята, беше малка и уютна. Стените бяха лимоненожълти. На прозорците имаше много цветя.
-Какво ще пиете? Коняк, мастика, вино, водка , бира или друг алкохол?
- Мляко с какао.
-Газирана вода
- Компот
- Доматен сок
- Каквото има. Ние вече отказахме алкохола – казаха тримата.
- Това е чудо! – запляска с ръце жената. Тя си сложи лорнет, за да вижда по - добре.
- Ние се молихме за тях и Господ ги освободи от духа на пиянство – съобщи Тони.
- Вече ще посещаваме църква, подариха ни Библия.
Скоро децата се сбогуваха с новите си приятели и тръгнаха за следващия град.
Published: January 11, 2008
More reviews about the в града на калинките